Поиска да ме имаш за награда
Аз бих могла да те обичам,
много нежно,
да сбъдна звездните копнежи
в теб,
да те обвия с ласките си топли
във косите си...
не ме превръщай в късче лед.
Поиска да ме имаш за награда
на мъжкото ти его със честта,
да бъда сянка на страстта ти,
да ме превърнеш в тихата жена.
Не мога да съм само твоя...
не разбра ли,
че аз съм пясъчна от обич,
прииждаща вълна.
Не ти ли е доволна обичта ми?
Не ти ли стига, че съм ти жена?
Ти ме снишаваш в покорността ми,
превръщаш ме в дърво без корен.
Безумецо, ти нямаш равен в лудостта си.
Нима ще ме завържиш... за врата си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
