Поиска да ме имаш за награда
Аз бих могла да те обичам,
много нежно,
да сбъдна звездните копнежи
в теб,
да те обвия с ласките си топли
във косите си...
не ме превръщай в късче лед.
Поиска да ме имаш за награда
на мъжкото ти его със честта,
да бъда сянка на страстта ти,
да ме превърнеш в тихата жена.
Не мога да съм само твоя...
не разбра ли,
че аз съм пясъчна от обич,
прииждаща вълна.
Не ти ли е доволна обичта ми?
Не ти ли стига, че съм ти жена?
Ти ме снишаваш в покорността ми,
превръщаш ме в дърво без корен.
Безумецо, ти нямаш равен в лудостта си.
Нима ще ме завържиш... за врата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
