15 may 2020, 21:04  

Поиска приказка - на Лия

  Poesía » Otra
679 10 15

Поиска приказка - красива. И я пиша.
Седни, ще ти завържа звездна люлка,
ще ти разкажа, роза бяла, как въздиша,
по някаква прелитаща светулка.

Ще ти намеря феичка в тревата синя,
не казвай, че на скакалец прилича.
 Ще ти открадна и гнездото - край комина,
там щъркел чудеса на теб нарича.

И всяко чудо - в дланите си топля скришом,
дори за миг душата да не зъзне.
А вятърът студен - почувствал се излишен,
да ни люлее...Само ако дръзне...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...