15.05.2020 г., 21:04  

Поиска приказка - на Лия

675 10 15

Поиска приказка - красива. И я пиша.
Седни, ще ти завържа звездна люлка,
ще ти разкажа, роза бяла, как въздиша,
по някаква прелитаща светулка.

Ще ти намеря феичка в тревата синя,
не казвай, че на скакалец прилича.
 Ще ти открадна и гнездото - край комина,
там щъркел чудеса на теб нарича.

И всяко чудо - в дланите си топля скришом,
дори за миг душата да не зъзне.
А вятърът студен - почувствал се излишен,
да ни люлее...Само ако дръзне...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...