Поискай ме от природните стихии
Докосване от топли устни
е всяка твоя красива дума.
Рисуваш с цветовете на дъгата
по стените на съзнанието ми
вълшебни видения от бъдещето.
Осезаемо и светло искри
някъде дълбоко в мен
щастливото усещане, че съм жив
чрез свободата да бъда твой
и да те обичам повече от живота.
В зората попиват спомените,
със залеза изгряват надеждите
за далечния възход на Вечерницата
по притъмняващия небосклон.
Съживи ме, преоткрий ме
в съня си и в приказния ден.
Поискай ме от природните стихии!
Аз съм нощен шептящ вятър,
необятен простор за душата ти,
пречистващ огън за сърцето ти,
вселенска обител за любовта ти.
е всяка твоя красива дума.
Рисуваш с цветовете на дъгата
по стените на съзнанието ми
вълшебни видения от бъдещето.
Осезаемо и светло искри
някъде дълбоко в мен
щастливото усещане, че съм жив
чрез свободата да бъда твой
и да те обичам повече от живота.
В зората попиват спомените,
със залеза изгряват надеждите
за далечния възход на Вечерницата
по притъмняващия небосклон.
Съживи ме, преоткрий ме
в съня си и в приказния ден.
Поискай ме от природните стихии!
Аз съм нощен шептящ вятър,
необятен простор за душата ти,
пречистващ огън за сърцето ти,
вселенска обител за любовта ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
