Aug 14, 2008, 2:30 PM

Поискай ме от природните стихии 

  Poetry » White poetry
1444 0 6
Докосване от топли устни
е всяка твоя красива дума.
Рисуваш с цветовете на дъгата
по стените на съзнанието ми
вълшебни видения от бъдещето.
Осезаемо и светло искри
някъде дълбоко в мен
щастливото усещане, че съм жив
чрез свободата да бъда твой
и да те обичам повече от живота.
В зората попиват спомените,
със залеза изгряват надеждите
за далечния възход на Вечерницата
по притъмняващия небосклон.
Съживи ме, преоткрий ме
в съня си и в приказния ден.
Поискай ме от природните стихии!
Аз съм нощен шептящ вятър,
необятен простор за душата ти,
пречистващ огън за сърцето ти,
вселенска обител за любовта ти.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??