25 ago 2006, 21:29

Поискай прошка

  Poesía
2K 0 2
Мразя всички,
мразя себе си най-вече,
мразя бъдещето си, защото ти не си там вече!
Обичам миналото си,
колкото болка и тъга да има,
ти си в миналите дни,
но всичко с вятъра замина!
Един красив спомен,
но вече заровен в пепелта,
удавен от сълзи, но
има още малко в моите очи,
останала частица обич, неудавена любов.
Която чака теб, въпреки болката, която ми причини,
въпреки сълзите и долните лъжи.
Нужно е сърцето ти да каже "Прости'',
аз ще ти простя, аз съм ти простила,
поискай и ще я имаш, прошката за
една разбита може би още детска душа,
за едно разбито малко сърце,
поискай и ще имаш прошка,
от мен,
малкото и глупаво дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Панова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз мисля,че това не е стих !
  • Мразя всички,
    мразя себе си най-вече,
    мразя бъдещето си, защото ти не си там вече!

    Като стих не ми допадна, а началото ти звучи зловещо.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...