Aug 25, 2006, 9:29 PM

Поискай прошка

  Poetry
2K 0 2
Мразя всички,
мразя себе си най-вече,
мразя бъдещето си, защото ти не си там вече!
Обичам миналото си,
колкото болка и тъга да има,
ти си в миналите дни,
но всичко с вятъра замина!
Един красив спомен,
но вече заровен в пепелта,
удавен от сълзи, но
има още малко в моите очи,
останала частица обич, неудавена любов.
Която чака теб, въпреки болката, която ми причини,
въпреки сълзите и долните лъжи.
Нужно е сърцето ти да каже "Прости'',
аз ще ти простя, аз съм ти простила,
поискай и ще я имаш, прошката за
една разбита може би още детска душа,
за едно разбито малко сърце,
поискай и ще имаш прошка,
от мен,
малкото и глупаво дете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Панова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз мисля,че това не е стих !
  • Мразя всички,
    мразя себе си най-вече,
    мразя бъдещето си, защото ти не си там вече!

    Като стих не ми допадна, а началото ти звучи зловещо.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...