1 abr 2009, 12:28

Пожар

  Poesía
543 0 2

 

                ПОЖАР

 

Пожарните се надбягват с птици.

По стъкла и асфалт - сини следи.

Политат нагоре гургулици,

пляскат с криле. Вещаят беди.

 

Пламъците нагоре се вдигат,

разкъсват етаж след етаж.

С остриета небето достигат,

рисуват там огнен пейзаж.

 

Напред подлудяват водните струи.

Мъжете стопяват подлия страх.

Плаши ги смъртта, защо да я чуят?

Чернее стълбата в гаснеща прах.

 

Лица - покрити с черни бразди.

Градът в сън уплашен заспива.

Под обгорени до болка звезди -

вселената с пепел се слива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...