1.04.2009 г., 12:28

Пожар

541 0 2

 

                ПОЖАР

 

Пожарните се надбягват с птици.

По стъкла и асфалт - сини следи.

Политат нагоре гургулици,

пляскат с криле. Вещаят беди.

 

Пламъците нагоре се вдигат,

разкъсват етаж след етаж.

С остриета небето достигат,

рисуват там огнен пейзаж.

 

Напред подлудяват водните струи.

Мъжете стопяват подлия страх.

Плаши ги смъртта, защо да я чуят?

Чернее стълбата в гаснеща прах.

 

Лица - покрити с черни бразди.

Градът в сън уплашен заспива.

Под обгорени до болка звезди -

вселената с пепел се слива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...