Apr 1, 2009, 12:28 PM

Пожар

  Poetry
545 0 2

 

                ПОЖАР

 

Пожарните се надбягват с птици.

По стъкла и асфалт - сини следи.

Политат нагоре гургулици,

пляскат с криле. Вещаят беди.

 

Пламъците нагоре се вдигат,

разкъсват етаж след етаж.

С остриета небето достигат,

рисуват там огнен пейзаж.

 

Напред подлудяват водните струи.

Мъжете стопяват подлия страх.

Плаши ги смъртта, защо да я чуят?

Чернее стълбата в гаснеща прах.

 

Лица - покрити с черни бразди.

Градът в сън уплашен заспива.

Под обгорени до болка звезди -

вселената с пепел се слива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...