ПОЖАР
Пожарните се надбягват с птици.
По стъкла и асфалт - сини следи.
Политат нагоре гургулици,
пляскат с криле. Вещаят беди.
Пламъците нагоре се вдигат,
разкъсват етаж след етаж.
С остриета небето достигат,
рисуват там огнен пейзаж.
Напред подлудяват водните струи.
Мъжете стопяват подлия страх.
Плаши ги смъртта, защо да я чуят?
Чернее стълбата в гаснеща прах.
Лица - покрити с черни бразди.
Градът в сън уплашен заспива.
Под обгорени до болка звезди -
вселената с пепел се слива.
© Мимо Николов All rights reserved.