10 jul 2007, 8:56

Пожар

  Poesía
685 0 4

              Пожар

 

Да мразя – също е усещане,

но никак не е съзидателно!

По-пагубно, опустошително,

едва ли има – назидателно!

Как стана тъй, че границата тънка

между омразата и силната любов,

прекрачих смело, без да се обърна,

две думи без да кажа, да се върна?!

Дали, ме много тежко нараниха,

сърцето ми – оголено,  разбиха?

Години проявявано търпение –

изчезна в миг на дяволско прозрение.

И лумна див пожар във Рай небесен!

Отнесе всичко ценно – като бесен.

Опитвам се с добро да компенсирам,

това отвътре, дето ме раздира.

Успявам! Но донякъде!

Усещам, че силната жарава още тлее.

Готова съм за мир и се надявам

пожарът в мене да не надделее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...