10 jul 2007, 8:56

Пожар 

  Poesía
494 0 4

              Пожар

 

Да мразя – също е усещане,

но никак не е съзидателно!

По-пагубно, опустошително,

едва ли има – назидателно!

Как стана тъй, че границата тънка

между омразата и силната любов,

прекрачих смело, без да се обърна,

две думи без да кажа, да се върна?!

Дали, ме много тежко нараниха,

сърцето ми – оголено,  разбиха?

Години проявявано търпение –

изчезна в миг на дяволско прозрение.

И лумна див пожар във Рай небесен!

Отнесе всичко ценно – като бесен.

Опитвам се с добро да компенсирам,

това отвътре, дето ме раздира.

Успявам! Но донякъде!

Усещам, че силната жарава още тлее.

Готова съм за мир и се надявам

пожарът в мене да не надделее!

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??