2 dic 2008, 13:35

Пожари 

  Poesía
657 0 2
Пожари

Когато тръгнеш по следите мои
и следваш предначертани пътеки,
потърси ме след хиляда завои -
заровен във листата меки,
за да споделя с теб умираща есен,
понеже сам е невъзможно почти
да почувствам себе си унесен;
да усетя теб и твоите мечти.

Когато ме намериш, тихо ми кажи,
че си до мен; че съм ти липсвал;
че полето наше за мене тъжи
и дъжд над него не е плисвал,
за да пробудя в себе си чувства заспали,
и да усетя в себе си порива бесен.

Ти дойде и пожари запали,
пожари сред утихнала есен.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво! Разкошно е.
  • Прекрасен стих, докосва... Само така и най-здрав хеви метъл.
Propuestas
: ??:??