2.12.2008 г., 13:35

Пожари

944 0 1
Пожари

Когато тръгнеш по следите мои
и следваш предначертани пътеки,
потърси ме след хиляда завои -
заровен във листата меки,
за да споделя с теб умираща есен,
понеже сам е невъзможно почти
да почувствам себе си унесен;
да усетя теб и твоите мечти.

Когато ме намериш, тихо ми кажи,
че си до мен; че съм ти липсвал;
че полето наше за мене тъжи
и дъжд над него не е плисвал,
за да пробудя в себе си чувства заспали,
и да усетя в себе си порива бесен.

Ти дойде и пожари запали,
пожари сред утихнала есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих, докосва... Само така и най-здрав хеви метъл.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...