2.12.2008 г., 13:35 ч.

Пожари 

  Поезия
659 0 2
Пожари

Когато тръгнеш по следите мои
и следваш предначертани пътеки,
потърси ме след хиляда завои -
заровен във листата меки,
за да споделя с теб умираща есен,
понеже сам е невъзможно почти
да почувствам себе си унесен;
да усетя теб и твоите мечти.

Когато ме намериш, тихо ми кажи,
че си до мен; че съм ти липсвал;
че полето наше за мене тъжи
и дъжд над него не е плисвал,
за да пробудя в себе си чувства заспали,
и да усетя в себе си порива бесен.

Ти дойде и пожари запали,
пожари сред утихнала есен.

© Християн Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Разкошно е.
  • Прекрасен стих, докосва... Само така и най-здрав хеви метъл.
Предложения
: ??:??