13 sept 2004, 18:34

Пожелай си...

  Poesía
1.5K 0 5
Пожелай си надежда, когато
ровиш с пръсти в бездънна пустиня,
виждаш черна дупка до вратата,
чакаш безпредметна милостиня.
Пожелай си успеха на пътя,
чиито много посоки те викат,
с обърканост плаха по стъпки
в безименност прашна да скиташ.
Пожелай си късмет сред поляна,
нарисувана с груби пастели,
да откриеш детелина свежа
преди друг да я намери.
Пожелай си обич.Взаимна.
Безкрайно ще ти приляга.
Пожелай си я. Може би утре
ще се спънеш в нея на прага.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Много е хубаво!
  • Много хубаво стихотворение с чудесен финал: "Пожелай си обич. Взаимна. Безкрайно ще ти приляга. Пожелай си я. Може би утре ще се спънеш в нея на прага"
  • Обективизмът на оценките ще се получи, когато започнем да гласуваме всички по съвест, а не на принципа - "харесва ми - 6", "не ми харесва, но няма да ти пиша оценка" - така с една необективна оценка произведението се срива за сметка на по-слаби такива. Най- сетне класацията започна да се нормализира, но когато най-високата оценка там стане около 5 тогава ще мога да кажа, че е обективна, защото от гледна точка на статистиката е слабо вероятно едно произведение да се харесва еднакво от голяма група хора, каквато е групата на хората, които посещават този сайт.
  • О-о-о,Гери, да не би да се осланяш на "обективизма" на оценките?!?Погледни -повечето ми произведения са оценени със средно до слаби оценки.Едва ли са толкова лоши.Жалкото е, че злобните "критици" нямат доблест/ или речник, може би?/ да обосноват с две думи оценката си.В сайта има много стойностни произведения,които нямат и по една шестица.
  • Гери, не можах да те разбера...Коя е тази Боксьорка?

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....