13.09.2004 г., 18:34

Пожелай си...

1.5K 0 5
Пожелай си надежда, когато
ровиш с пръсти в бездънна пустиня,
виждаш черна дупка до вратата,
чакаш безпредметна милостиня.
Пожелай си успеха на пътя,
чиито много посоки те викат,
с обърканост плаха по стъпки
в безименност прашна да скиташ.
Пожелай си късмет сред поляна,
нарисувана с груби пастели,
да откриеш детелина свежа
преди друг да я намери.
Пожелай си обич.Взаимна.
Безкрайно ще ти приляга.
Пожелай си я. Може би утре
ще се спънеш в нея на прага.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Много е хубаво!
  • Много хубаво стихотворение с чудесен финал: "Пожелай си обич. Взаимна. Безкрайно ще ти приляга. Пожелай си я. Може би утре ще се спънеш в нея на прага"
  • Обективизмът на оценките ще се получи, когато започнем да гласуваме всички по съвест, а не на принципа - "харесва ми - 6", "не ми харесва, но няма да ти пиша оценка" - така с една необективна оценка произведението се срива за сметка на по-слаби такива. Най- сетне класацията започна да се нормализира, но когато най-високата оценка там стане около 5 тогава ще мога да кажа, че е обективна, защото от гледна точка на статистиката е слабо вероятно едно произведение да се харесва еднакво от голяма група хора, каквато е групата на хората, които посещават този сайт.
  • О-о-о,Гери, да не би да се осланяш на "обективизма" на оценките?!?Погледни -повечето ми произведения са оценени със средно до слаби оценки.Едва ли са толкова лоши.Жалкото е, че злобните "критици" нямат доблест/ или речник, може би?/ да обосноват с две думи оценката си.В сайта има много стойностни произведения,които нямат и по една шестица.
  • Гери, не можах да те разбера...Коя е тази Боксьорка?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...