Пожелай си...
ровиш с пръсти в бездънна пустиня,
виждаш черна дупка до вратата,
чакаш безпредметна милостиня.
Пожелай си успеха на пътя,
чиито много посоки те викат,
с обърканост плаха по стъпки
в безименност прашна да скиташ.
Пожелай си късмет сред поляна,
нарисувана с груби пастели,
да откриеш детелина свежа
преди друг да я намери.
Пожелай си обич.Взаимна.
Безкрайно ще ти приляга.
Пожелай си я. Може би утре
ще се спънеш в нея на прага.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
