20 oct 2015, 15:27  

Пожертвана любов

706 0 12

Когато се пожертва любовта
във името на някаква условност,
не страда, тя крещи от самота
и пита се, била ли е съдбовност.

Дали цената може да плати
за щастието подарено свише,
за слетите в нирвана две души
обет си дали, може би излишен.

Къде е истината и къде лъжата
щом болката обсебва ни деня,
предадена помръква непризната,
бездумна се покрива с пелена.

Промъква се единствено в съня ни
и там на воля прави чудеса.
Не е тя жертва, никого не моли,
приета е от тук... до вечността.

Любов ли е безсмъртна, оцелява
запазила Божествения код.
Дори отречена сега, остава
единственият дар за друг живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих Таничка, но който остави Любовта непризната, значи не е усетил пълната и сила, не я е пуснал изцяло в душата си. Ако трябва да се остави за друг живот, то тогава защо идва в този?
    Поздрави!
  • Благодаря на всички вас за хубавите думи, а на Младен за доброто предложение!
  • Хареса ми!
  • И аз понякога силно вярвам в прераждането.
  • Много силно!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....