Пожертвана любов
Когато се пожертва любовта
във името на някаква условност,
не страда, тя крещи от самота
и пита се, била ли е съдбовност.
Дали цената може да плати
за щастието подарено свише,
за слетите в нирвана две души
обет си дали, може би излишен.
Къде е истината и къде лъжата
щом болката обсебва ни деня,
предадена помръква непризната,
бездумна се покрива с пелена.
Промъква се единствено в съня ни
и там на воля прави чудеса.
Не е тя жертва, никого не моли,
приета е от тук... до вечността.
Любов ли е безсмъртна, оцелява
запазила Божествения код.
Дори отречена сега, остава
единственият дар за друг живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
