30 sept 2008, 6:48

***(покана)

  Poesía
762 0 15

 

Каня Ви! По повод...
Неизвестен е денят.
Все още. Но..
Колкото по-скоро е…
Пък... дано да сте свободни!
Само трябва да сме много.
Най-пъстрите си дрехи облечете!
Заредете се с усмивки
и ведро настроение!
Тъмните нюанси забравете
(по мрака падаше си и по черното)!
Сълзите, моля, вкъщи оставете
(заедно със воплите зловещи)!
Носете пролетни цветя,
завързани с балони шарени
(не ги обичаше, ама изобщо).

Да погребем Тъгата каня Ви!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре заварил!
  • Посвещавам днес на теб...
    обличам се и идвам...
    в пъстрото с балоните...

    малко ми е жал за тъгата...
  • Най-пъстрото в душата ще изровя
    и ще си взема вятър за косите
    и малко дъжд във джоба си ще сложа,
    за да съм свежа,като ви прегърна всичките...

    Дорино-о-о!!!Посестримо...!
  • И аз идвам...
    Доре!!!*
  • Доренце, ама аз си обичам тъгата... Глупаво е, но тя ме вдъхновява повече от безметежното ми щастие, а и ми помага да го изживея по-дълбоко... Нека й позволим да възкръсва от време на време, а? Пък и, признавам си, не харесвам погребения...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...