doreto66
161 el resultado
оголени сред клоните фенерите
мъждеят
на тръгване Нощта отмъква
оскъдната им здрачна светлина
от (л)ятото забравен лист въздъхва сънно ...
  1764  31 
Изрязах Го.
Изтръгнах щипките Му.
Преди време.
Днес не е
мястото Му празно, ...
  1750  22 
По цялата ми ос,
извита като гръб сърдит на котка,
потракват глухо бучки
горчива сол
ò земното притегляне, ...
  1865  35 
немирният кичур винаги
ама винаги знаеш
се изплъзва от стегнатия ластик на опашката ù
покрай луничките по лявата скула на пръски се спуска
същите са като по дясната и по брадичката и по нослето ...
  3207  42 
изгубен
черно-бял студ
съм
навън
пепелен дим ...
  3243  50 
Прозорецът, във ръбовете си набрал
ръждата на стотици съмвания,
отръска панти.
Намести си безсънните стъкла,
срита слънцето по прахоляка ...
  3022  32 
Когато завали сребро в прозорците,
побелялото небе
запечатва овехтелите ми силуети
- всичките - във стъкленици,
под восък тежък стиснали в дъната си ...
  1828  35 
... нелепо - както от ъглите съмва.
Ще се стъмни,
както вчера и отпреди
любимите ми ще изпълзят -
призраци, ...
  1696  29 
Изви се последният вятър -
от север.
Човеците до дъно изпълни,
туфи пепел и тъма понесъл -
да зида праг ...
  1397  18 
doreto66 & henryoliver
Ще дойде тишината.
Като вятър.
Като любов ще дойде –
изведнъж. ...
  1429  23 
ту туп ту туп
опънати до пръсване
смушили се в прахоляка
най тихия тих
зеници ококорили ...
  1117  16 
Късно е... дълго потеглям -
чака ме крив път, невървян.
Тъмно е вън. В мен е мръкнало.
А небето е бяло -
сякаш топла тъга. ...
  1466  28 
Земна плът и камъни скубе,
скубе лица и грачи на сухо,
и ги кашля в продраните облаци -
бременни да са догоре. Пълни...
... с Него – да има навсякъде семе, ...
  1339  31 
заличи цветовете
изчегъртай ги колко са всичките
помня ли нищо не искам да помня и никога
махай ги
оцветени многото форми са грозни ...
  1568  36 
Сънува Градът. Беше с младо лице…
с щурци във косите и шарена риза,
влюбен, обичан, възбуден и див…
… Пътя на стоп хванал в зъби
… в бири преди да удави (и éкстази) ...
  1417  22 
Стаен край червени врати,
подло подменяше знаците вятърът.
Закъснях да премина чертата,
а уж във ръцете си носех
безвременност. ...
  1257  21 
Не беше (много) късно.
Още дишаше
в ъгъла на смачканото време -
оцапан до лакти с вехти дъги,
стиснал утайка чужд смях зад зъби. ...
  1504  39 
Някога, преди да отлети,
духът на вятъра
прескочи равноденствието
по средата
и остана ...
  1412  26 
Пестях от думи, ум, живот…
Да си купя ново "аз"
(по възможност –
с цвят на пролет).
Сега съм премененa! ...
  1371  25 
припламвам познато
в непозната зеница
не затварям клепачи не дишам
почти
се прибирам ...
  1114  20 
измислена като на шега
сегашна и минала нова
не-велика не-гръмка
усмихната тиха и мъничка
тъй нужна… ненужна... ...
  1258  23 
  1589  21 
Отивам си.
Със всички общи снимки -
късчета от „нашата” душа.
За да е цяла моята - ги взимам.
От мен не ти оставям ...
  1284  37 
Песента се прокъса
в средата -
там, където й беше сърцето.
Полетя и... увисна
от ръба на скалата; ...
  1251  25 
едно... и... пет
нали
(пред две и после три и четири)
пръстите по толкова са на ръцете
протягам ти и двете си ...
  1150  13 
миналото
старателно нагънато
в раницата под спомените
между подарени детелини
и избелял акациев цвят ...
  1522  39 
Истински вали за първи път.
Сякаш из ведро. Не спира.
Сняг не е. Не е и дъжд.
„Каквото” и да е - си няма име,
понеже рядко му се случва ...
  2622  26 
стари възлести връзки
протрили до болка
всяка малка извивка на (с)мисъл
за път
до капка попиват забързано ...
  1366  31 
Не искам завивки от пух,
ни завеси от тежка коприна
и стени – да ме крият.
Дори покрив не искам.
От камък топъл объл дъх ...
  1247  45 
Ей тъй ще си я пазя – скрита.
Та никой да не забележи -
случайно да не ми завиди.
Новичка и чистичка да е -
„нацяло”, даже ненагъната. ...
  1304  33 
взираме се
в тъмното мълчим
и...
виждаме се
с всички малки грешки ...
  1041  22 
неканено нахълтва
светло под клепачите
наритва съня от зениците
с ръбати пети
марш! ...
  1239  20 
Всред дъх на бели и розови кестени,
огласени от слънчеви капки крилати,
през май - най-пролетния месец -
(на топлите му дни почти в средата)
в най-свежото утро - малко след изгрев - ...
  1238  33 
износи се по лактите
прокъса се якàта се протърка
от толкова пране и тупане
отесня и окъся
изчезнал е ...
  1099  14 
Отново иде вечерта
и къпе къщите във синьо.
Шумят дърветата с листа
и ме разглеждат
с любопитство. ...
  1462  21 
Уморих се от рамките
в сляпата ми къща -
да ме пазят от ръбове.
Счупих ги призори.
Всичките. ...
  1218  23 
възможно е да сме
(живеем)
но смисълът така е изтънял
в началото на времето
следзимно ...
  1189  21 
Нарциси днес купих.
Лалета
и свежи клонки от върба.
Няма да ги нося вкъщи -
а вам, Цветя, ...
  990  18 
дали заради слънцето
на пръсти вмъкнало се
през прозореца отворен
или пък плисналия лъх на
нов сезон ...
  1352  27 
надзъртам там където
малка съм
където не е "на сериозно"
и по детските ми колена
ожулени със гордост ...
  964  14 
Propuestas
: ??:??