11 jun 2015, 12:29  

Покана 

  Poesía » Otra
464 0 5

Ела, ще ти покажа де живея.
Портретите - с избодени зеници;
душата ми до купчина костици
тук в ъгъла оглозгана линее.
 

Стените са с неравните ми думи
изписани докрай, надлъж и шир -
безмилостно замлъкнали, безспир
те заедно притискат се върху ми.
 

Вратата - неоткрехвал я човек
(отваря се единствено отвън).
Тук малко по-реално е от сън
и малко по-самотно от ковчег.

 

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??