Ела, ще ти покажа де живея.
Портретите - с избодени зеници;
душата ми до купчина костици
тук в ъгъла оглозгана линее.
Стените са с неравните ми думи
изписани докрай, надлъж и шир -
безмилостно замлъкнали, безспир
те заедно притискат се върху ми.
Вратата - неоткрехвал я човек
(отваря се единствено отвън).
Тук малко по-реално е от сън
и малко по-самотно от ковчег.