5 abr 2008, 17:42

Покана

  Poesía
850 0 1

                        Покана

 

Как дълго чаках този ден

да ме поканиш ти.

 

Но не повярвах аз на очите мои,

прочетох го веднъж.

 

   А дали е вярно!

 

Как, нима това си писал ти?

Ще е много скоро, вярвай ми.

 

Не, не очи разтърках и ти казах:

Внимавай, ще падна аз от стола!

Не прави ми ти такваз покана,

че сърцето ми е слабо и ще забие много силно то.

 

А само него аз си имам

и искам аз да си го щадя за вечни времена.

 

Цяла вечер след това не спах, мисли разни в моята главица се въртят.

 

Как, кога, о, нима това е вярно!

Ще тръгна аз, отново ще литна

и пътя дълъг ще скъся.

 

Очаквах те да ме посрещнеш ти,

а как исках аз да те посрещна,

да бъда аз домакиня твоя,

да те посрешна както подобава,

да върна твоя жест на нежност.

 

Но  това ще стане, мили.

Само потърпи.

Повярвай ми.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...