5 апр. 2008 г., 17:42

Покана

851 0 1

                        Покана

 

Как дълго чаках този ден

да ме поканиш ти.

 

Но не повярвах аз на очите мои,

прочетох го веднъж.

 

   А дали е вярно!

 

Как, нима това си писал ти?

Ще е много скоро, вярвай ми.

 

Не, не очи разтърках и ти казах:

Внимавай, ще падна аз от стола!

Не прави ми ти такваз покана,

че сърцето ми е слабо и ще забие много силно то.

 

А само него аз си имам

и искам аз да си го щадя за вечни времена.

 

Цяла вечер след това не спах, мисли разни в моята главица се въртят.

 

Как, кога, о, нима това е вярно!

Ще тръгна аз, отново ще литна

и пътя дълъг ще скъся.

 

Очаквах те да ме посрещнеш ти,

а как исках аз да те посрещна,

да бъда аз домакиня твоя,

да те посрешна както подобава,

да върна твоя жест на нежност.

 

Но  това ще стане, мили.

Само потърпи.

Повярвай ми.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....