19 may 2014, 13:08

Покана за една одисея в космоса през 2014 година

1.3K 3 19

Причастие си за очите ми...
И пиша те във анапест,
в бездънното око на космоса надникнал.
Затворник в кладенеца му студен.
Треперещ просяк под звездите
и пратеник от стохастичен
бъдещ ден.
... На вечността неразгаданата
усмивка
е изоморфна с теб ...
Мона Лиза, но не на Леонардо!
А ейдоса ù,
който всеки неподготвен ще подмине.
Но не и аз -
космическият скитник.
Подай ръка, защото в транс
ще тръгнем през галактиките на мечтите.
По перпендикуляр,
отвеждащ в новата вселена.
Не ни е нужен никакъв багаж,
щом любовта си
заедно с нас ще вземем...
Последният ни шанс
за глътка извънземност.
Ти и аз -
мистична предопределеност
сред сферите...
Червен семафор в Доплеров ефект
и страх от синята неистовост на квазарите.
Не е ли все едно къде ще ни застигне краят?
Върху овала на Земята или на тахионен звездолет.
Във облака на Оорт, или сред Необята...
Затова те пиша в анапест!
Причастие си за очите ми...
Очаквам те с отворени обятия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво...
  • Благодаря ти, Латинка, за хубавото пожелание!

    Релаксираща неделя от мен и нови поетични полети на мисълта!

    С най-сърдечен поздрав: Младен Мисана
  • Северина, ако знаеш как ме развесели, щеше да ти домъчнее за мен.
    Защо се плашиш толкова от един брак. Ще имаш "близки поводи" за творческо вдъхновение. Голяма бунтарка си била!

    Най-топъл поздрав от мен!
  • Спокойно, Мисана, няма опасност да се омъжа... тетрадката си е тетрадката и това е
  • Мерси, Северина! Радвам се, че хареса. А аз тъкмо си помислих:"Това момиче хвърли тетрадката си със стихове в сайта и изтича до гражданското, за да се омъжи." /надявам се не си изгубила чувството си за хумор/.

    Желая ти да си все с летящ старт в поезията!

    2. Мерси, Никола! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    Много нови поетични успехи, ти желая!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...