Причастие си за очите ми...
И пиша те във анапест,
в бездънното око на космоса надникнал.
Затворник в кладенеца му студен.
Треперещ просяк под звездите
и пратеник от стохастичен
бъдещ ден.
... На вечността неразгаданата
усмивка
е изоморфна с теб ...
Мона Лиза, но не на Леонардо!
А ейдоса ù,
който всеки неподготвен ще подмине.
Но не и аз -
космическият скитник.
Подай ръка, защото в транс
ще тръгнем през галактиките на мечтите.
По перпендикуляр,
отвеждащ в новата вселена.
Не ни е нужен никакъв багаж,
щом любовта си
заедно с нас ще вземем...
Последният ни шанс
за глътка извънземност.
Ти и аз -
мистична предопределеност
сред сферите...
Червен семафор в Доплеров ефект
и страх от синята неистовост на квазарите.
Не е ли все едно къде ще ни застигне краят?
Върху овала на Земята или на тахионен звездолет.
Във облака на Оорт, или сред Необята...
Затова те пиша в анапест!
Причастие си за очите ми...
Очаквам те с отворени обятия.
© Младен Мисана Всички права запазени