Аз, поданик на кралство -"тишина"
подреждах си тържествена вечеря,
домът ми бе дворец от самота,
за в бъдеще, какво ли ще намеря!?
И Господи, когато повлека
с изсъхналата старческа походка,
нозете ми към смет за суета -
подай ми най-спасителната лодка!
Пред Тебе ще стои сама жена,
царкиня ли, слугиня ли - не знае!
Пред вечната Вселенска доброта
за минала греховност ще се кае.
© Милена Христова Todos los derechos reservados