5 abr 2007, 10:44

ПОКАЯНИЕ 

  Poesía
1137 0 16


Аз, поданик на кралство -"тишина"
подреждах си тържествена вечеря,
домът ми бе дворец от самота,
за в бъдеще, какво ли ще намеря!?

И Господи, когато повлека
с изсъхналата старческа походка,
нозете ми към смет за суета -
подай ми най-спасителната лодка!

Пред Тебе ще стои сама жена,
царкиня ли, слугиня ли - не знае!
Пред вечната Вселенска доброта
за минала греховност ще се кае.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??