5 abr 2007, 10:44

ПОКАЯНИЕ

  Poesía
1.4K 0 16


Аз, поданик на кралство -"тишина"
подреждах си тържествена вечеря,
домът ми бе дворец от самота,
за в бъдеще, какво ли ще намеря!?

И Господи, когато повлека
с изсъхналата старческа походка,
нозете ми към смет за суета -
подай ми най-спасителната лодка!

Пред Тебе ще стои сама жена,
царкиня ли, слугиня ли - не знае!
Пред вечната Вселенска доброта
за минала греховност ще се кае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...