5 abr 2007, 10:44

ПОКАЯНИЕ

  Poesía
1.4K 0 16


Аз, поданик на кралство -"тишина"
подреждах си тържествена вечеря,
домът ми бе дворец от самота,
за в бъдеще, какво ли ще намеря!?

И Господи, когато повлека
с изсъхналата старческа походка,
нозете ми към смет за суета -
подай ми най-спасителната лодка!

Пред Тебе ще стои сама жена,
царкиня ли, слугиня ли - не знае!
Пред вечната Вселенска доброта
за минала греховност ще се кае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...