31 ago 2006, 20:35

Покаяние 

  Poesía
775 0 2

Кръв се стича по дървото
Здраво и напречно заковано
Като кръста на Голгота,
А кръвта е грешна – твойта.

В ярост чупиш си ръката
В твърдостта и белотата
На безгрешната стена.

Черна кръв и смачкан кокал
Ти напомнят за греховен
Необмислен, страшен ход.
Свежа кръв в главата тежка,
Като лек вечерен бриз,
Ти посочва верен път.

А усмивка след кавгата
След целувка през сълзи
На езика ти търкулва:
„Скъпа, моля те прости!”

© Хитреций Гай Хитреций Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??