Петроний (Хитреций Гай Хитреций) Петроний (Хитреций Гай Хитреций)
12
31 ago 2006, 20:35

Покаяние

  Poesía
1.1K 0 2

Кръв се стича по дървото
Здраво и напречно заковано
Като кръста на Голгота,
А кръвта е грешна – твойта.

В ярост чупиш си ръката
В твърдостта и белотата
На безгрешната стена.

Черна кръв и смачкан кокал
Ти напомнят за греховен
Необмислен, страшен ход.
Свежа кръв в главата тежка,
Като лек вечерен бриз,
Ти посочва верен път.

А усмивка след кавгата
След целувка през сълзи
На езика ти търкулва:
„Скъпа, моля те прости!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хитреций Гай Хитреций Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0