31.08.2006 г., 20:35 ч.

Покаяние 

  Поезия
779 0 2

Кръв се стича по дървото
Здраво и напречно заковано
Като кръста на Голгота,
А кръвта е грешна – твойта.

В ярост чупиш си ръката
В твърдостта и белотата
На безгрешната стена.

Черна кръв и смачкан кокал
Ти напомнят за греховен
Необмислен, страшен ход.
Свежа кръв в главата тежка,
Като лек вечерен бриз,
Ти посочва верен път.

А усмивка след кавгата
След целувка през сълзи
На езика ти търкулва:
„Скъпа, моля те прости!”

© Хитреций Гай Хитреций Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??