ПОКАЯНИЕ

Плашат децата, че съм горският змей.

Със самодиви играя хоро до зори.

В женски нозе сял съм любовен повей.

Оставил съм огън там да гори.

Прелитал съм нощем над селища спящи.

Юнаци триста за мене ковели стрели.

Бездушни жени кладели казани врящи.

Тежко му, който над мен се смили.

Зад гърба си оставям змейската кожа.

Моми хубави не искам да крада.

Под меча-съвест три глави ще положа.

Нека крилете ми тънат в ръжда.

Сега светът пред мен затваря врати.

Грешките трябва да плащам с лихва.

В душата ми писък за милост кънти.

... Грехове в покаяние стихват.