1 mar 2011, 20:14

Покер със Съдбата

  Poesía » Otra
637 0 4

                                         Посветено на Елена Нинова (enena ). Тя знае защо.

 

Съдбата нашите карти раздава.
Тази стара лукава измамница.
Добра е ръката. Или за нищо не става.
Играем ва банк. И тънката граница

на късмета ни сякаш е синкав лед.
Плащаш и влизаш. А мизата вдигната.

Псуваш проклетия, гаден късмет.
Силите са на свършване. Не ти достигат,

но играеш със хъс. Дал си вече обет
да победиш във играта нечестна.
На Съдбата напук. От ярост обзет.
Внимавай, победата хич не е лесна,

но играй неуморно, до последния шанс -
със душа, със сърце, със копнеж.
Над Съдбата надсмей се, победи във аванс.
Бори се и вярвай! ТИ НЕ МОЖЕШ ДА СПРЕШ.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...