Посветено на Елена Нинова (enena ). Тя знае защо.
Съдбата нашите карти раздава.
Тази стара лукава измамница.
Добра е ръката. Или за нищо не става.
Играем ва банк. И тънката граница
на късмета ни сякаш е синкав лед.
Плащаш и влизаш. А мизата вдигната.
Псуваш проклетия, гаден късмет.
Силите са на свършване. Не ти достигат,
но играеш със хъс. Дал си вече обет
да победиш във играта нечестна.
На Съдбата напук. От ярост обзет. ...