Поклон
Ти не дойде.
Ти просто нахълта.
Пътят ли те доведе при мен?
Или болка от стара разлъка?
Ти не поиска.
Просто каза, че ще бъдеш със мен.
Без условия. Без уговорки.
Предадох ли се? Бях ли сломен?
Нямаше флирт.
Нямаше евтини думи.
Съмнения някакви, просто за фон...
Нямаше клетви. Нямаше мисли.
Беше вулкан. С огън и лава.
Беше обич!
Поклон!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ник Желев Todos los derechos reservados
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
