24 may 2009, 20:09

Поклон

743 0 2

Пред вас изказвам благодарност

и имената кротко ви мълвя,

прекланям се в свещена вярност -

от вас събуден съм, не спя.

Че вий с лъчи пробихте онзи мрак,

обвил с воал околний свят,

прогонихте в чертога всеки враг,

народите свободни днес вървят.

И аз сега пътека си проправям

през студ и глад, и нищета,

и книгите могъщи сам отварям,

та миналото в тях да прочета.

Ала без дара ви безценен

на вяра чужда щях да бъда роб

и без труда ви свят, нетленен,

забравил щях да бъда своя род.

Но днес съзирам в мен надежда нова,

великото ви дело с труд да продължа,

знания и мъдрости с душа готова

за просвета, мир света ни да сближа.

И в мен е жива средновековната искра -

дори да падна, да се изправя пак и да вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...