Поклон
Пред вас изказвам благодарност
и имената кротко ви мълвя,
прекланям се в свещена вярност -
от вас събуден съм, не спя.
Че вий с лъчи пробихте онзи мрак,
обвил с воал околний свят,
прогонихте в чертога всеки враг,
народите свободни днес вървят.
И аз сега пътека си проправям
през студ и глад, и нищета,
и книгите могъщи сам отварям,
та миналото в тях да прочета.
Ала без дара ви безценен
на вяра чужда щях да бъда роб
и без труда ви свят, нетленен,
забравил щях да бъда своя род.
Но днес съзирам в мен надежда нова,
великото ви дело с труд да продължа,
знания и мъдрости с душа готова
за просвета, мир света ни да сближа.
И в мен е жива средновековната искра -
дори да падна, да се изправя пак и да вървя.
© Златко Тошков All rights reserved.
