May 24, 2009, 8:09 PM

Поклон 

  Poetry » Odys and poems
543 0 2

Пред вас изказвам благодарност

и имената кротко ви мълвя,

прекланям се в свещена вярност -

от вас събуден съм, не спя.

Че вий с лъчи пробихте онзи мрак,

обвил с воал околний свят,

прогонихте в чертога всеки враг,

народите свободни днес вървят.

И аз сега пътека си проправям

през студ и глад, и нищета,

и книгите могъщи сам отварям,

та миналото в тях да прочета.

Ала без дара ви безценен

на вяра чужда щях да бъда роб

и без труда ви свят, нетленен,

забравил щях да бъда своя род.

Но днес съзирам в мен надежда нова,

великото ви дело с труд да продължа,

знания и мъдрости с душа готова

за просвета, мир света ни да сближа.

И в мен е жива средновековната искра -

дори да падна, да се изправя пак и да вървя.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??