Поклон пред Леда Милева
Рози бих ти дал, лалета, карамфили...
Ти направи детството ми по-красиво.
Ти ми пя и ти ми чете в кротка светлина,
на лампа мъничка, на майка ми с гласа.
Как да повярвам, че вече си в Рая,
щом книжките ти чакат в старата ми стая?
И обещавам, някой ден с децата ми ще ги четем,
а ти ще се усмихваш от небето, гледайки към мен.
Сега сълза по бузата на мъж голям се стича,
но със сълзи, наставнице, човек не спира да обича.
Та ти дойде при мен пред Ботев и пред Вазов ...