Поклон пред Леда Милева
Поклон пред Леда Милева
Рози бих ти дал, лалета, карамфили...
Ти направи детството ми по-красиво.
Ти ми пя и ти ми чете в кротка светлина,
на лампа мъничка, на майка ми с гласа.
Как да повярвам, че вече си в Рая,
щом книжките ти чакат в старата ми стая?
И обещавам, някой ден с децата ми ще ги четем,
а ти ще се усмихваш от небето, гледайки към мен.
Сега сълза по бузата на мъж голям се стича,
но със сълзи, наставнице, човек не спира да обича.
Та ти дойде при мен пред Ботев и пред Вазов
и как да чуя словото им, с нежност ми показа.
Учителко! Наследството, с което щедро ни дари,
не може да се купи, ни със злато, нито пък с пари.
Ти беше от тези, които събуждаха хората в нас...
Поклон! Поклон пред теб и в сетния ти час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Димитров Всички права запазени
