Поклон пред светлата ти памет

Поклон пред светлата ти памет

Винаги за правда съм жадувал,

но за един от нашите царе,

за който истината ме вълнува,

не намирах просто от къде,

за царя гражданин да прочета,

за него правдата да разбера.

Пигмеите на тоталитарния режим,

що вечно искаха,над тях да бдим,

четиридесет и пет години проповядваха лъжа.

Дори и мъртъв бе за тях той страшен,

делил с войника риска,хляба черен,пътя прашен.

Южна Добруджа ни върна с вещина.

Хитлер,от всичките държавници на континента

най-много ядове е имал с царя Борис трети.

На източния фронт в ония тежки времена

ни един войник не бе изпратен,

български евреин ни един не изгоря

на душегубките във Ада Страшен.

Пиша тия редове във тъмното,на свещ...

Парламентът ни на спорове горещ,

неспособен работата да подкара,

до това ни дередже докара.

В магазините е пълен стриптийз...

С празна чанта спрян във унес тъжен,

отчаяно си мислиш,дали отиваш или се връщаш,

от магазина с рафтовете празни,чисти.

Сменят се конюнктури,критерии,приоритети,

много днес у нас и богати са царете.

Създадоха фалшива История,

криха светлия спомен за народния цар,

печатаха фалшиви пособия,

като свиреп го рисуваха звяр!

Той бе разумен,хладнокръвен дипломат,

а не номенклатурен номер по щат.

Без кортежи,сирени,охрани,

със ума си успя,да обхване

пулса на времето и своя народ.

Цяла България със сълзи във очите

царя проводи до тихата Рилска Обител,

а те трепереха дори от царския гроб.

Изтъкан бе той от мир,но си остава бойно знаме,

истинските хора пазят светлата му памет.

Тишина и тайна в грозен отпечатък

искаха,от Времето да те изтрият,

фалшивите герои във отрязък кратък

от бъдещето не можаха да те скрият.

Тези,що се мъчат,днес да управляват  

и лаят,във мечта за кокал сладък,

останали без капка срам и чувство за достойнство,

от екрана мъчат се,да скрият своето безпокойство. 

Болни мозъци,във болно време.

Направиха ни пред света за смях.

Сметка ще подирим ний от тях

за настоящото народно бреме!

Почивай вечно във покой царю и мир,

за светлата ти памет ние зорко бдим!

07.11.1990г.гр.Разград