27 may 2022, 23:41

Покой 

  Poesía » Del paisaje
319 0 0

 

 

Когато легна в покоя

В сянката, не плачи

Мисли за мене, като за Тоя

С който времето си подели.

 

Когато въздуха ти замирише

На някой аромат познат и скъп

Огледай се около теб и усмихни се

Това съм аз, но съм без плът.

 

И някога, когато се намерим

Отново ще си спомним за преди

За всеки миг прекаран заедно ще се помолим

Усмихвайки се, не тъжи.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??