21 jun 2022, 11:42

Покой 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
300 1 3

Когато от спокойствие имаш нужда

от мъка плаче твоята душа

Тогава искаш да откриеш нещо

което да ти върне радостта

 

Тогава търсиш самотата дива 

на милион качени върхове

И планината приказно красива

душата ти измъчена зове

 

Във ромона на извори прекрасни

в шума на вятъра за малко укротен

Във песента на птици сладкогласни

намираш себе си душевно прероден

 

И цветен и красив е твоя свят

ти виждаш и усещаш красотата

Тъй слънчев, чудно хубав е денят

във тебе пее и трепти душата

 

Така прераждаш се отново чист

от грехове, от завист и обида

И пресътворяваш всеки миг

Единство с Бога в себе си откриваш

© Росица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??