Покой
Когато от спокойствие имаш нужда
от мъка плаче твоята душа
Тогава искаш да откриеш нещо
което да ти върне радостта
Тогава търсиш самотата дива
на милион качени върхове
И планината приказно красива
душата ти измъчена зове
Във ромона на извори прекрасни
в шума на вятъра за малко укротен
Във песента на птици сладкогласни
намираш себе си душевно прероден
И цветен и красив е твоя свят
ти виждаш и усещаш красотата
Тъй слънчев, чудно хубав е денят
във тебе пее и трепти душата
Така прераждаш се отново чист
от грехове, от завист и обида
И пресътворяваш всеки миг
Единство с Бога в себе си откриваш
© Росица Георгиева All rights reserved.
