Покой

Jun 21, 2022, 11:42 AM

Poetry » Landscape, Phylosophy

299 1 3

Когато от спокойствие имаш нужда

от мъка плаче твоята душа

Тогава искаш да откриеш нещо

което да ти върне радостта

Тогава търсиш самотата дива

на милион качени върхове

И планината приказно красива

душата ти измъчена зове

Във ромона на извори прекрасни

в шума на вятъра за малко укротен

Във песента на птици сладкогласни

намираш себе си душевно прероден

И цветен и красив е твоя свят

ти виждаш и усещаш красотата

Тъй слънчев, чудно хубав е денят

във тебе пее и трепти душата

Така прераждаш се отново чист

от грехове, от завист и обида

И пресътворяваш всеки миг

Единство с Бога в себе си откриваш

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eia (Росица Танчева)

2022-07-08T12:34:46+03:00

Красиво изразяване. Споделям. Поздравления!
Владимиров (Иво Сотиров)

2022-07-08T12:18:04+03:00

Красива е планината,Роси и всеки,който се докосва до нея ,става по- красив.Красив е и стихът ти !
генек (Георги Коновски)

2022-06-21T16:52:32+03:00

Красиво.