12 abr 2018, 10:12

Покорител

  Poesía
901 7 18

Насели нивата със ръж,

бранували я с' сухи клони!

Видял баща ми, като дъжд

майка ми сълзи да рони!

 

След болки и родилен зор

изплакал съм за първи път!

Под стария и сенчест бор

засукал съм от нейна гръд!

 

Било дванайсти април.

Гагарин бродел из небето.

Той космоса е покорил,

а аз – на майка ми сърцето!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    "Някаква ведра, осъзната и безгранична, почти космична сила струи от този стих - от корените в плодородната земя ли, или от ония борови клони, хвърлящи светла сянка над спомена, или от гордото съзнание за родова принадлежност. Всичко е облъхнато от топла обич и благодарност към тия, които са ни родили. Благодаря ти за това светло космично зареждане!" - Венета го е казала, а аз ще се съглася напълно с нея!
    Благодаря ти!!!
  • Благодаря, Дияна!
  • Майката обожава децата си-децата също я обожават.Хубав стих,поставих в ллюбими!Приятен ден и ползотворни почивни дни!
  • Иринка, благодаря за поздрава! В последно време имах много ангажименти и едвам намирах време, да влизам в сайта. за да прочета публикациите на приятелите си! Ти си една от тях! Ще се радвам, ако ти е отминала депресията и ни сервираш пак някоя поетична гозба! Бъди!
  • Бях изпаднала в депресия,че вече не ме коментираш,Исмаиле,/това за теб е в кръга на майтапа,но за депресията е вярно/ и затова не влизах в сайта и съм пропуснала празника ти.Със закъснение те поздравлявам!Да си здрав и музата ти да няма почивен ден!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...