Apr 12, 2018, 10:12 AM

Покорител

  Poetry
899 7 18

Насели нивата със ръж,

бранували я с' сухи клони!

Видял баща ми, като дъжд

майка ми сълзи да рони!

 

След болки и родилен зор

изплакал съм за първи път!

Под стария и сенчест бор

засукал съм от нейна гръд!

 

Било дванайсти април.

Гагарин бродел из небето.

Той космоса е покорил,

а аз – на майка ми сърцето!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
    "Някаква ведра, осъзната и безгранична, почти космична сила струи от този стих - от корените в плодородната земя ли, или от ония борови клони, хвърлящи светла сянка над спомена, или от гордото съзнание за родова принадлежност. Всичко е облъхнато от топла обич и благодарност към тия, които са ни родили. Благодаря ти за това светло космично зареждане!" - Венета го е казала, а аз ще се съглася напълно с нея!
    Благодаря ти!!!
  • Благодаря, Дияна!
  • Майката обожава децата си-децата също я обожават.Хубав стих,поставих в ллюбими!Приятен ден и ползотворни почивни дни!
  • Иринка, благодаря за поздрава! В последно време имах много ангажименти и едвам намирах време, да влизам в сайта. за да прочета публикациите на приятелите си! Ти си една от тях! Ще се радвам, ако ти е отминала депресията и ни сервираш пак някоя поетична гозба! Бъди!
  • Бях изпаднала в депресия,че вече не ме коментираш,Исмаиле,/това за теб е в кръга на майтапа,но за депресията е вярно/ и затова не влизах в сайта и съм пропуснала празника ти.Със закъснение те поздравлявам!Да си здрав и музата ти да няма почивен ден!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...