Насели нивата със ръж,
бранували я с' сухи клони!
Видял баща ми, като дъжд
майка ми сълзи да рони!
След болки и родилен зор
изплакал съм за първи път!
Под стария и сенчест бор
засукал съм от нейна гръд!
Било дванайсти април.
Гагарин бродел из небето.
Той космоса е покорил,
а аз – на майка ми сърцето!
© Исмаил Али All rights reserved.
"Някаква ведра, осъзната и безгранична, почти космична сила струи от този стих - от корените в плодородната земя ли, или от ония борови клони, хвърлящи светла сянка над спомена, или от гордото съзнание за родова принадлежност. Всичко е облъхнато от топла обич и благодарност към тия, които са ни родили. Благодаря ти за това светло космично зареждане!" - Венета го е казала, а аз ще се съглася напълно с нея!
Благодаря ти!!!