Покосена от любов
717
0
1
Неизбежно бе в онази тъмна вечер
да открия в дъното на своята душа
едно красиво, мъничко човече,
в ръце държащо нея, любовта.
Неизбежно бе с устни да попия
кръвта, шуртяща от разбитото сърце
и от любов сама така да се напия,
че своето да хвърля в твоите ръце.
Неизбежно бе да се опитам да си тръгна,
лутайки се сред въпроси и тъга,
за да ни срещне пак някъде по пътя,
обезверени вече, нашата съдба.
Неизбежно бе да падна покосена
в краката твои, покосена от любов.
Тя няма никога да бъде угасена
и ще тлее в нас во веки веков.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Или Дадарова Todos los derechos reservados
