13 ene 2010, 22:54

Покрита с есенни листа... 

  Poesía » De amor
771 0 4

Листата падаха като сълзи -

различни бяха, като твоите думи.

А крачките ми някой ги следи -

неразбирателството помежду ни.

Онази есенна трева

от станиол е сякаш...

Бучи в главата ми света

и крача изстудена в мрака.

Палтото ми без срам и вик

ме носи толкова години...

А гордостта ми с остър щик

не каза за защита думи.

"За теб"... И... "само ти"

така забиха по ума ми.

Че есента спря да вали

и ме прегърна с мека шума.

И тялото ми се покри

със споменно рождение.

А облаците в моите очи

оглеждаха се те... за мене.

 

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е!
    Благодаря ти за този стих!
  • Много е хубаво...Поздрав!
  • "Онази есенна трева

    от станиол е сякаш...

    Бучи в главата ми света

    и крача изстудена в мрака"

    Тревогата по есенно тъжи.
    След птиците на юг излитат чувствата
    тревите помнят колко им тежи
    неразбирателството между влюбените...

    Поздравления!Радвам се че се появи!
  • Красиво и замислящо!
Propuestas
: ??:??