Покрита с есенни листа...
Листата падаха като сълзи -
различни бяха, като твоите думи.
А крачките ми някой ги следи -
неразбирателството помежду ни.
Онази есенна трева
от станиол е сякаш...
Бучи в главата ми света
и крача изстудена в мрака.
Палтото ми без срам и вик
ме носи толкова години...
А гордостта ми с остър щик
не каза за защита думи.
"За теб"... И... "само ти"
така забиха по ума ми.
Че есента спря да вали
и ме прегърна с мека шума.
И тялото ми се покри
със споменно рождение.
А облаците в моите очи
оглеждаха се те... за мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
