4 nov 2010, 16:10

Покров

  Poesía
565 0 2

                 ПОКРОВ

 

Шест дни те погребвах, любов.

Злоба горя ме шест дни на клада.

За смъртта бях шест дни готов.

Да умирам такава беше наслада.

 

На седмия облякох черната риза.

Сам станах  годеник на смъртта.

В мъката с радост смело навлизах.

На ревността затъвах в калта.

 

Любовните стихове, за тебе написани,

 редяха се в мен. Четях некролог.

Така ли нашата любов беше орисана?   

Плачех. Проклинах и Бог!

 

Погребах те вече, любов.

Погребах - оставам бездомен.

За панихида сега съм готов.

Оставаш за мене  скъп спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просто да помълчим...преди да продължим...Болката трябва да бъде изплакана останала в нас тя се превръща в омраза е казано...Какъв по добър начин да бъде изплакана в стихове,дано ти е олекнало...Нали затова сме тук да споделим болките и радостите със сродни души...Успех
  • харесах много

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...