4 nov 2010, 16:10

Покров

  Poesía
569 0 2

                 ПОКРОВ

 

Шест дни те погребвах, любов.

Злоба горя ме шест дни на клада.

За смъртта бях шест дни готов.

Да умирам такава беше наслада.

 

На седмия облякох черната риза.

Сам станах  годеник на смъртта.

В мъката с радост смело навлизах.

На ревността затъвах в калта.

 

Любовните стихове, за тебе написани,

 редяха се в мен. Четях некролог.

Така ли нашата любов беше орисана?   

Плачех. Проклинах и Бог!

 

Погребах те вече, любов.

Погребах - оставам бездомен.

За панихида сега съм готов.

Оставаш за мене  скъп спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просто да помълчим...преди да продължим...Болката трябва да бъде изплакана останала в нас тя се превръща в омраза е казано...Какъв по добър начин да бъде изплакана в стихове,дано ти е олекнало...Нали затова сме тук да споделим болките и радостите със сродни души...Успех
  • харесах много

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...