Покров

4 nov 2010, 16:10

Poesía

386 0 2

ПОКРОВ

Шест дни те погребвах, любов.

Злоба горя ме шест дни на клада.

За смъртта бях шест дни готов.

Да умирам такава беше наслада.

На седмия облякох черната риза.

Сам станах годеник на смъртта.

В мъката с радост смело навлизах.

На ревността затъвах в калта.

Любовните стихове, за тебе написани,

редяха се в мен. Четях некролог.

Така ли нашата любов беше орисана?

Плачех. Проклинах и Бог!

Погребах те вече, любов.

Погребах - оставам бездомен.

За панихида сега съм готов.

Оставаш за мене скъп спомен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nikka (Надежда)

2010-11-04T23:37:37+02:00

Просто да помълчим...преди да продължим...Болката трябва да бъде изплакана останала в нас тя се превръща в омраза е казано...Какъв по добър начин да бъде изплакана в стихове,дано ти е олекнало...Нали затова сме тук да споделим болките и радостите със сродни души...Успех
velikataniki (Николина Милева)

2010-11-04T19:23:28+02:00

харесах много