Покров
ПОКРОВ
Шест дни те погребвах, любов.
Злоба горя ме шест дни на клада.
За смъртта бях шест дни готов.
Да умирам такава беше наслада.
На седмия облякох черната риза.
Сам станах годеник на смъртта.
В мъката с радост смело навлизах.
На ревността затъвах в калта.
Любовните стихове, за тебе написани,
редяха се в мен. Четях некролог.
Така ли нашата любов беше орисана?
Плачех. Проклинах и Бог!
Погребах те вече, любов.
Погребах - оставам бездомен.
За панихида сега съм готов.
Оставаш за мене скъп спомен.
© Мимо Николов All rights reserved.
