Покровител

            Протегни ръка към мен,

дай ми кръпка красота,

хвани душата ми във плен –

създай ме в своята мечта

и не спирай край града,

и не спирай нивга край вълка;

лицето си без пурпурна река –

не откривай под качулка на врага,

и не спирай със ръка

стъпките си под дъжда,

и не спирай музиката на листо,

капнало в черупка на езерно платно. . .

. . . А просто полети

в полет пламнали звезди

и просто прегърни

светулките на самодивите лъчи,

и вземи ме с теб

в тоз пустинен пек -

да съм вихъра във твоите очи,

да съм спомена във твоите коси.

__ __ __

Зелено-нежните ти пръсти

пак докосват моя кръст,

сеят златни пръски

благотворна пръст. . .

. . .