24.04.2008 г., 19:32

Покровител

780 0 0

Покровител



            Протегни ръка към мен,

дай ми кръпка красота,

хвани душата ми във плен –

създай ме в своята мечта

и не спирай край града,

и не спирай нивга край вълка;

лицето си без пурпурна река –

не откривай под качулка на врага,

и не спирай със ръка

стъпките си под дъжда,

и не спирай музиката на листо,

капнало в черупка на езерно платно. . .

 

 

. . . А просто полети

в полет пламнали звезди

и просто прегърни

светулките на самодивите лъчи,

и вземи ме с теб

в тоз пустинен пек -

да съм вихъра във твоите очи,

да съм спомена във твоите коси.

 

__ __ __

 

Зелено-нежните ти пръсти

пак докосват моя кръст,

сеят златни пръски

благотворна пръст. . .

. . .

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...