24.04.2008 г., 19:32

Покровител

784 0 0

Покровител



            Протегни ръка към мен,

дай ми кръпка красота,

хвани душата ми във плен –

създай ме в своята мечта

и не спирай край града,

и не спирай нивга край вълка;

лицето си без пурпурна река –

не откривай под качулка на врага,

и не спирай със ръка

стъпките си под дъжда,

и не спирай музиката на листо,

капнало в черупка на езерно платно. . .

 

 

. . . А просто полети

в полет пламнали звезди

и просто прегърни

светулките на самодивите лъчи,

и вземи ме с теб

в тоз пустинен пек -

да съм вихъра във твоите очи,

да съм спомена във твоите коси.

 

__ __ __

 

Зелено-нежните ти пръсти

пак докосват моя кръст,

сеят златни пръски

благотворна пръст. . .

. . .

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...